Jluch/Grigovor/Gena - Kraya
20
Copied!
Краят ще дойде, след него пак
Краят ще дойде, след него пак отначало
Х2
Краят ще дойде, след него пак х2
Краят ще дойде, след него пак отначало х2
Краят ще дойде, след него пак отначало
Краят ще дойде, след него пак
Х2
{Григовор}
Тоя стил е...
Секс между киборги в пещерата
Бесни орки срещат двеста танка
Детски порив осуетен от мрака
Въоръжени за да спрем войната
Боговете превъплътени в супергерои
Съществуват за да осигурят уюта и покоя
Че в студ и порой, дори изгубени в боя
Ще оцелее надаждата, че сме тук и че сме хора
Не виждаме от прах в очите
Защото пясъчната буря ни е прародител
Няма как да не ожаднеем в пустинята от неща
Хора от кал, тинята е единствената вода
Повръщаме стомасите си в синия океан
Виждаме отражението си и миналото там
Ужасяващи писъци в дълбокия космос
Викът към небето за нас е нова възможност
Ослепени от вяра лежим по гръб
Създали колелото за да се въртим в кръг
В галоп на своя гроб, на лов за нов бог
Край, който не вещае потоп - дълбок ров
Не е случайно, че ние сме боговете
Всичко е наше - и нищото, и зверовете
Чакаме покоя като награда за усилията
Но молим се за милост винаги щом приближи смъртта
Много след последната си дажба
Умрелият от жажда се заглежда в миража
Оказва се истина - вижда будка с продавачи
Идват нови сили, мисли как ще плува във вода
Стига, но вода не се продава там
Само тъмни очила и билети за лотарията
Без последни думи, прекалено жаден е
Очите му угасват и светват нечии фарове
{Жлъч}
Ярки фарове, лъскава емблема
Търговец изкскача от близката карета
Гали конете, които я теглят
Носи със себе си дарове - злато, мед, хляб...
Емблемата зад неговия впряг е жълтият щит с черен мустанг
Преди тая каросерия е струвала парче от океана
Но за к'во ти е Ферари ся, земята ни е изгоряла
Идва при пазителя, скромен и смирен
Поднася даровете доста изморен
Гледа жадно към листата в градините
Сега водата е най-ценното, което имаме
Пазителят пълни и подава
За миг поглежда колко стар е хлябът
Покол*бава се, но връчва на клетника водата
Сега милостта е най-редкият подарък
Тъговецът си отива благодарен
Принуден е да разменя блага за да оцелява
Докато богатите са открили новия път
И добиват най-ценното с пот и кръв
Каретата минава покрай руините
На вратите на храма пише:
"Здравият разум е най-голямата добродетел"
Трябваше да го усетите преди да се наебете
За капки вода просят само месии
Готови да умрат за грехове, няма кой да ги убие
Кръвта вода не става
Ако ставаше - новата религия щеше да е лукса на канибалите
Сега в разрухата е по-лесно да се види
Но пак е същото, каквото беше преди
Сипваме излишни усилия в нищо, подминава ни от грешките ни
Хора само според случая, адаптирани добре към пустота
Радваме се, ако някой е оцелял
Но приемаме без смут смъртта
Още я виждаме тук и там
Но любовта е изгубен бл*н
Сега вятърът е само ураган
Сега дъждът е само от метал
Краят ще дойде, след него пак отначало
Х2
Краят ще дойде, след него пак х2
Краят ще дойде, след него пак отначало х2
Краят ще дойде, след него пак отначало
Краят ще дойде, след него пак
Х2
{Григовор}
Тоя стил е...
Секс между киборги в пещерата
Бесни орки срещат двеста танка
Детски порив осуетен от мрака
Въоръжени за да спрем войната
Боговете превъплътени в супергерои
Съществуват за да осигурят уюта и покоя
Че в студ и порой, дори изгубени в боя
Ще оцелее надаждата, че сме тук и че сме хора
Не виждаме от прах в очите
Защото пясъчната буря ни е прародител
Няма как да не ожаднеем в пустинята от неща
Хора от кал, тинята е единствената вода
Повръщаме стомасите си в синия океан
Виждаме отражението си и миналото там
Ужасяващи писъци в дълбокия космос
Викът към небето за нас е нова възможност
Ослепени от вяра лежим по гръб
Създали колелото за да се въртим в кръг
В галоп на своя гроб, на лов за нов бог
Край, който не вещае потоп - дълбок ров
Не е случайно, че ние сме боговете
Всичко е наше - и нищото, и зверовете
Чакаме покоя като награда за усилията
Но молим се за милост винаги щом приближи смъртта
Много след последната си дажба
Умрелият от жажда се заглежда в миража
Оказва се истина - вижда будка с продавачи
Идват нови сили, мисли как ще плува във вода
Стига, но вода не се продава там
Само тъмни очила и билети за лотарията
Без последни думи, прекалено жаден е
Очите му угасват и светват нечии фарове
{Жлъч}
Ярки фарове, лъскава емблема
Търговец изкскача от близката карета
Гали конете, които я теглят
Носи със себе си дарове - злато, мед, хляб...
Емблемата зад неговия впряг е жълтият щит с черен мустанг
Преди тая каросерия е струвала парче от океана
Но за к'во ти е Ферари ся, земята ни е изгоряла
Идва при пазителя, скромен и смирен
Поднася даровете доста изморен
Гледа жадно към листата в градините
Сега водата е най-ценното, което имаме
Пазителят пълни и подава
За миг поглежда колко стар е хлябът
Покол*бава се, но връчва на клетника водата
Сега милостта е най-редкият подарък
Тъговецът си отива благодарен
Принуден е да разменя блага за да оцелява
Докато богатите са открили новия път
И добиват най-ценното с пот и кръв
Каретата минава покрай руините
На вратите на храма пише:
"Здравият разум е най-голямата добродетел"
Трябваше да го усетите преди да се наебете
За капки вода просят само месии
Готови да умрат за грехове, няма кой да ги убие
Кръвта вода не става
Ако ставаше - новата религия щеше да е лукса на канибалите
Сега в разрухата е по-лесно да се види
Но пак е същото, каквото беше преди
Сипваме излишни усилия в нищо, подминава ни от грешките ни
Хора само според случая, адаптирани добре към пустота
Радваме се, ако някой е оцелял
Но приемаме без смут смъртта
Още я виждаме тук и там
Но любовта е изгубен бл*н
Сега вятърът е само ураган
Сега дъждът е само от метал
