Jluch/Grigovor/Gena - Trqbvashe
00
Copied!
Трябваше да съм по-взискателен
Да съм честен
Да не обгрижвам сервилно лъжата в мен
Трябваше
Да съм по-правилен
И пак си търся оправдание
Това да не е само секс
Пак търся оправдание
Че съм слаб човек
И недостатъчно мъж
Да създам дете или поне да гледам
В малък апартамент сладък бял самоед
Пустошта за мен е кладенец
Трябваше да не допускам живота ми
Да е спрял растеж
И докато не съм го пропилял съвсем
Ше търся смисъл
В малките, дребни часове на щастие
За да не съм просто остарял предмет -
За да остана цял в тоа свят – преспапие
Боли ме кура за приятели и врагове
Или че съм обидил
Шото не съм се държал добре
Примирявам се с грешките
И цункам за сбогом провалите
Тряяше тряяше тряяше
Ше тряя ше тряя
Тряяше тряяше тряяше
Ше тряя ше тряя
Каквото е трябвало е станало
И няма нощ в която да не съм извинявай
Съжалявам мноо
Тряаше тряаше тряаше
Какво е трябвало?
Каквото е трябвало
Е станало
И няма кой
Да го направи да изглежда правилно
Но знам едно
Трябваше
Трябваше
Да съм настъпателен
Когато кол*баеше се
Но без да тъпча навсякъде
Като стадо диви глигани с копита от титаний
По сгънатото изрядно пране
Трябваше
Да не се извинявам толкова усърдно
Особено при положение
Че така и така си права едно и също
Да се държа по не-секси макар че е
Невъзможно
Такова да съм по-ванила
И не толкова Зевс в леглото
Трябваше да не ме виждаш
Как рева на романтични комедии
Твърде контрастно с ония моменти
В които повалям сгради с епичния си пенис
И да не си чувала никой
От моите предишни куплети
Включително и тези
Представяш ли си господин волюм три
Да се сети
Трябваше да съм ти опора
А вместо тва
За тебе бях
Тоа дето жена му го мъкне пиян
Към таксито с навехнат крак
*всичко друго но не и тъпак*
Инертен
И нервен
Ти, цвете
Заслужаваше тва
Колкото аз заслужавам
Да си с мене
Да съм честен
Да не обгрижвам сервилно лъжата в мен
Трябваше
Да съм по-правилен
И пак си търся оправдание
Това да не е само секс
Пак търся оправдание
Че съм слаб човек
И недостатъчно мъж
Да създам дете или поне да гледам
В малък апартамент сладък бял самоед
Пустошта за мен е кладенец
Трябваше да не допускам живота ми
Да е спрял растеж
И докато не съм го пропилял съвсем
Ше търся смисъл
В малките, дребни часове на щастие
За да не съм просто остарял предмет -
За да остана цял в тоа свят – преспапие
Боли ме кура за приятели и врагове
Или че съм обидил
Шото не съм се държал добре
Примирявам се с грешките
И цункам за сбогом провалите
Тряяше тряяше тряяше
Ше тряя ше тряя
Тряяше тряяше тряяше
Ше тряя ше тряя
Каквото е трябвало е станало
И няма нощ в която да не съм извинявай
Съжалявам мноо
Тряаше тряаше тряаше
Какво е трябвало?
Каквото е трябвало
Е станало
И няма кой
Да го направи да изглежда правилно
Но знам едно
Трябваше
Трябваше
Да съм настъпателен
Когато кол*баеше се
Но без да тъпча навсякъде
Като стадо диви глигани с копита от титаний
По сгънатото изрядно пране
Трябваше
Да не се извинявам толкова усърдно
Особено при положение
Че така и така си права едно и също
Да се държа по не-секси макар че е
Невъзможно
Такова да съм по-ванила
И не толкова Зевс в леглото
Трябваше да не ме виждаш
Как рева на романтични комедии
Твърде контрастно с ония моменти
В които повалям сгради с епичния си пенис
И да не си чувала никой
От моите предишни куплети
Включително и тези
Представяш ли си господин волюм три
Да се сети
Трябваше да съм ти опора
А вместо тва
За тебе бях
Тоа дето жена му го мъкне пиян
Към таксито с навехнат крак
*всичко друго но не и тъпак*
Инертен
И нервен
Ти, цвете
Заслужаваше тва
Колкото аз заслужавам
Да си с мене