Jluch/Grigovor/Gena - Neshto svoe

Искаш просто нещо свое
Но и да го задържиш
Бъди неспокоен
Неспокоен
Лесното е
За мъртъвци

Светло пролетно утро
Цветята са цъфнали
С бели прилепнали тениски
Се готвим да пръскаме срещу кърлежи
Правим го за доброто на децата и животните
Длъжни сме да се грижим за тези, които превъзхождаме
Най-добрият приятел на човека маха с опашка
Не е задължително да е куче
Просто да спазва всяка команда
Началника на глупаците
Се усмихва с хитро достолепие
Глупаците се хихикат
Защото са в заговор против авторитетите
Царят не вижда селянин в себе си
Но селяните виждат цар във тях
И някой е сложил бърз асансьор между етажите на йерархията
Тонът на наизустена увереност и импотентна напереност
Може да превърне човека до теб в човек под теб
На него му липсва самия той като персонаж във живота му
Разбира, че е жив само от заповедите
Които му дават тези наоколо
Години робски труд и стаена омраза
Се превръщат в недоволството
С което всеки свободен дух ще те лиши от
Частна собственост
//

Единственото колективно решение взето по тея земи
Е всички да са срещу всеки един
Не просто всеки за себе си
А пречим си най-добре сами
По клоните на родословно дърво висят обесени
Лишените от лица и най-вече от сестерции
А цветът на нацията е сменил цвят
Със мисъл за миг едничък
Господарите от вчера днес да коленичат
Дори да горим
Заменили мечтите за дим
Открили че да си
Безродник не е най-лошото
Езикът ти
Случайно ако не оцелее, ще говориш друг -
Сричайки
Дори курвите знаят когато нещо получено е заслужено
И че това не включва кучешко умиление към чужд ботуш
И да наричат землянката от кална кръв
Храм кръм себе си
Няма как
И това е с последици
Корен в пепел
Под гора от родословната плевел
Старият кърлеж си присади крила от пеперуда
Купи си деца далеч от калта, която сам си е натрупал
Купи бъдеще на тези деца с кръвта във търбуха
Та кога не е смукал, дори сега, смелостта му е
Че е на капка от това да се спука
Ех, не разбра
Твоите мъчители са твои спасители
Жертвали се да живеят в охолство отритнати
И чакайки с трепет да станете и да ги
Влачите зад колесницата усмихнати
Апостолите да бяха тук, щяха да хванат по въдица
Щяха да се гаврят, да карат тайкани с 300 в час
По неведомите ви пътища
Сладки глупачета
Бог не би се осъдил сам
Бог зад портите от срам
Ридаейки разкаян по свои дела
А обезумелите със справедлива ярост в погледа
Идват за отмъщение но получават само отговор
Влизането забранено
Частна собственост